Игри

Информация за страница Алфатар

Алфатар е град, който се намира в Североизточна България. Ситуиран е в област Силистра и е административен център на едноименната община. Разположен е на 20 км южно от Силистра и на 24 км от границата с Република Румъния. През града преминава жп-линията Силистра-Самуил и първокласният автомобилен път Силистра-Шумен. Както вероятно добре знаете, той е с отклонение за Добрич и Варна. Алфатар е разположен в Дунавската равнина, в Добруджа, като се намира на 188 м надморска височина. По отношение на климата там, той е умереноконтинентален. Преобладават черноземните почви, които на места са ерозирали. Населението на града пък е 1633 души – това показват данните от Националния статистически институт (НСИ) от 01.02.2011 г. В местността „Каракуз”, която се намира в близост до града, има гора-резерват, която бихте могли да видите, ако минавате оттам. Любителите на историята по всяка вероятност знаят, че градът е старо българско селище, известно през далечната 1573 г. Също така по време на Руско-турската война, след Кючуккайнарджийския договор, сключен през 1774 г., част от местното население напуска селото и се заселва в Украйна. Там гребенците – така се нарича населението – основават село Олшанка. На тяхно място пък след друга руско-турска война – тази от 1828-1829 г., се настаняват преселници от Сливенско и Ямболско. При освобождението от турско робство населението е наброявало 2039 жители и така всъщност Алфатар е бил едно от най-големите добруджански села. При избухването на Балканската война през 1912 г. един човек от града е доброволец в Македоно-одринското опълчение.

                Съгласно клаузите на Букурещкия мир от 1913 г. селото остава в румънска територия. При опитите за денационализация населението оказва твърда съпротива, участва в Добруджанската революционна организация, както и в революционното работническо движение в Румъния. След Крайовския договор от 1940 г. селото е върнато на България. За кратко време то носи името Генерал Лазарово – между 1942-1943 г., а впоследствие се възстановява днешното му име. По негово време е имало парна мелница, както и шест вятърни мелници, два дарака и други дребни предприятия. От 1974 г. Алфатар официално е обявен за град. Що се отнася до етимологията, това е един от градовете, който в историческите извори се среща под различни имена – Алфатар, Ахлатар и Ифлатар. Ифлатар всъщност се е наричала южната страна на средновековната и много известна крепост Дръстър (дн.Силистра). Също така любопитен и интересен за отбелязване е факта, че на 3000 км в централна Испания има град с почти същото име – Алфарар. В религиозно отношение жителите на българският град пък са християни. Сред обществените институции в града са Основно училище „Христо Ботев”, православният храм „Св.Троица”, който е основан през 1846 г., като към него е било създадено първото килийно училище. Туристическият обект „Добруджанска къща” пък представлява добре уредено добруджанско жилище от края на 19-ти и началото на 20-ти век. Сред културните забележителности пък фигурират скални манастири, чието начало датира от 10-ти век, както и два музея – единият от тях съдържа историята на Алфатар в документи, фотографии и предмети. По време на бой в Южна Добруджа е тежко ранен и умира в града писателят Владимир Мусаков, брат на склуптора Атанас Мусаков.

 

 

 

Етикети:   Градове , България
eXTReMe Tracker